автор: traveling_musician

Луната ръмжи, без да пита,
и сутрин потъва из плявата.
Отвсякъде звуци долитат, -
Керанова, Рупкина, Дявола...

И колко ми трябва тогава? -
каручка, магаре и слама?
И песен да светне замалко,
през сърпа, наточен за двама?

Реката пресъхва нататък...
Въпросът протича през покрива.
Как искам да метна земята
към всеки неистински отговор!

Какво сме изгубили, мамо?
Нали се прегръщаме заедно!