автор: pastirka

Спомени хранят още сърцето ѝ,
то не познава деменция.
Пази в кутийка коса от детето,
помни плача след инжекция.

Трудно заспива, но с два валидола
ще надхитри и безсъние.
Нищо, че в нощите все е забола
поглед в тавана до съмнало.

Спи на продънена стара пружина,
дето промушва съня ѝ.
Все се надява, че утре ще мине
пак да я види синът ѝ.

И се упреква, че не е успяла
приказка да му измисли.
Може би феята бе закъсняла
да я превърне в истина.

Нямаше сили да бори ламята –
тя им изяде живота.
Помни, че гушна сина на вратата.
После... забрави за вопъла...

И е добре, че забрави, защото
още си чака момчето.
Но ще прогонят двамата злото,
щом се намерят в небето.