автор: idan1

Вискяр-невисока планина.
Разстлала своята снага,
облечена в зеленина.
Живот дала на китни села.
В празничния ден,
в землището на връх Мечи камък,
между Горни Романци и Ракита,
голям огън се изви,
дим слънцето закри.
Голяма площ, тревиста и гориста,
прах и пепел стана.
Хората тръпнеха, в тревожност,
как да надвият огнения змей,
неканен долетял в този край,
по случайна-случайност,
нехайна-нехайност,
дали пък по
нарочна-нарочност.