автор: Milanov

Вървя по лунната пътека.
С мечти животът е огрян.
От тях извайваме човека -
за обич съм от теб избран!

Красива си и страстна двойка
ще бъдем тайно до зори.
А нежността ти е упойка -
в очите ни любов гори...

Как искам ти да си до мене
и дълго, дълго да съм жив!
Но миг незнаен ще ме вземе,
когато съм дори щастлив.

С наивници навред е пълно
и всеки истини плете...
Летят годините безмълвно,
но в пепел ни превръщат те!

Ив. Шопов