автор: moeto

на моята любима буквичка Я

в старите куфари
(виждали сте ги всички)
има много романтика
онези картонените с металните кантове
които те дърпат за гушата
и те карат да хванеш влака без посока
които са много ретро
и които не те оставят да бъдеш безразличен

те още стоят върху гардероба
не твоя разбира се
а на родителите ти
защото ти нямаш куфари
пълни със спомени
или може би се лъжа
както и да е
отварям ги мислено и се натъжавам
за всички хора които нося със себе си и съм загубил
за тези които са с други куфари и са ми близко- далеч

спомням си още
че вече ключовете от катинарите им са загубени

сега отново се върнах към
надеждата за идващото лято
тогава когато ще си позволя
ново пътуване
когато ще кажа край на работата
и ще разгърна изпосъканите от употреба карти
защото живеем в едно село
и ми е страшно хубаво да стъпвам върху глобуса
с куфар в ръка пълен с мечти
(зная че искаш да дойдеш с мен)