автор: silviqmileva

С очи – звезди, с коси – блестящи, гъсти
е българката – единствена в света,
с шевици, везани с чевръсти пръсти
и надарена с рядка красота.

Запее ли тя – птиците надпява,
с вталено, гъвкаво и стройно тяло,
усмихне ли се – роза разцъфтява,
с лице от сняг по-чисто, бяло.

Любяща майка, предана, грижлива,
погледне ли те – внася радостта,
достойна, скромна и трудолюбива,
обикне ли, обича до смъртта.

Тя на хайдутите войвода била,
решителна и смела за борба,
тиранина през робството убива,
не преклонила своята глава.

Като икона честна, чиста, свята,
възпитала достойни синове,
прекланят й се всички на земята,
за пример станала от векове.