автор: mariq-desislava

Аз дойдох с разрязани вени
да укротя обесеното небе.
Кръвта ми безразлично полегна
върху ужасените,
останали твърде малко,
човешки лица,
презапасени с мъка.

Обезкостена тишина плисна вятърът,
смъртта затропа по сърцето ми -
отдавна бълнуваше за мен.
И разбирам чак сега,
че не е страшна смъртта,
а живота.