автор: osi4kata

(бивши)

Буйно живяхме, пиехме доста,
пушехме много - фабрични комини,
канехме дяволи разни на гости
и ги превръщахме в свои любими.
Можехме всичко. Четяхме живота,
ясно, високо - четяхме на глас,
и не разчитахме много на господ,
силата беше цялата в нас.
Бяхме бунтари, посред правилата,
жадни очи - в забранения плод,
чувствахме се от братя по братя,
братя по участ, не братя по род.
Прави ли бяхме? Наистина силни?
Или изгубени в някакъв филм?
Днес го играем патриции стилни
с розова фльонга, наместо ум.