автор: Ranobudniche

Припознавах се толкова дълго.
Даже тебе във теб не познах.
Зарязвах себе си - все на ъгъла
на мъглата. Потулих се в прах
от безсъния. Взех за постеля
таралежов кожух. Вместо пух.
Не поемах към църква в неделя.
Ненавиждах се в делника кух.
Плюх на всичко човешко отвътре си.
Оскотях. Сътворих се вампир.
Всички стъпки след мен - оповръщани.
Неизпрани в стотици води.
На талази изпивах си чашата,
напоявана с мъсти. (По право).
Не потрепнах ни с лява, ни с дясната.
На следите не казах "прощавай".
Може всичко да съм. Или никакво.
Но съм жива. Съм жива вода.
В океана от твоите ириси вливам
се и там до без дъх ще тека.