автор: sofia_air

Пристъпвам в дълбините на нощта
Навътре, по-навътре.
И притихвам.
Спасително е в нейните недра.
В дълбокото е леко да се диша.
Небето - неразчетен светлопис,
опитва свойта тайна да ми каже.
Кръстосани във стъклената вис,
звездите трепкат, истини се раждат.
И тези звуци - акапелен хор,
от рукналата в тъмното наслада...
Прибирам се на пръсти в своя дом.
Магията от вън пренасям цяла.