автор: osi4kata

с (не)очакван край

Някога, когато можех да броя само до десет,
и не можех да казвам "лъ",
всичко изглеждаше толкова лесно,
дори приятелството и любовта.
Имах си пиле с крив клюн за приятел,
бягахме в двора един след друг.
Кривият клюн беше от чисто злато!
Пиле, наречено Малкият Мук.
Даже петелът ни сваляше шапка,
бяхме тандем и половина, велик!!!
Мук, сгушен гордо във мойте обятия,
се наслаждаваше на всеки миг,
който прекарваше в моя компания,
беше приятелсво със статут на любов,
"Не се привързвай! -казваше маня,
а аз не разбирах изобщо защо.
Лятната утрин бе приказно синя,
сънено триех очички с юмрук,
хич не разбрах, че мама и стринка
в кухнята готвят Малкия Мук...