автор: liulina

Други да му мислят,
що съм тук дошла,
щом натам прелистят,
реката придошла.
***
(Аз само давам тон.)
©Аз съм дребна риба,
в океана от акули,
ще отключа с фиба,
всичките си нули ...
Кръглото е просто,
няма скрито в ъгъла,
дори да жумя до сто,
вижда се ако съм лъгала ...
****
Велосипедисти като гъби,
карат в дъжда,
никой от това не губи,
посветил се на града.
Всеки може да е никой,
през прозореца си сив,
да гледа днешния порой,
критичен и мълчалив.
С шарен дъждобран човека,
педалите, върти, върти,
така лека и полека,
дорде от тук не отлети.
Два свята статичен и динамичен,
кой от двата нещо си твори?
Дали в дъжда, или в дома си е безличен,
все тая утре все ще натори ...
***
Шумни кафенета опушени, пропити,
градските кенефи отдавна са пробити,
хора в неделя в кутийките са свити,
за своите битовизми безмилостно разкрити...
***
Момче по телефона чати,
през маса в същото кафе,
дали го смятам за побратим,
в това дъждовно битие ?
Питието ще покаже само,
каква ще е съдбата,
когато с мене трето рамо,
помага до заплата...
Сега седя и нещо плещя,
дали е споделено?
Между зъбите си ще заклещя,
всичко променено ...
***
Разчиствам стари дрехи, вещи,
в бащината стряха,
на допир спомени горещи,
да ги изхвърля ме възпряха.
Все пак така ще сторя,
за да вкуся свободата,
щом правителство не ще съборя,
ще се откажа от на миналото си нещата...
***
Нивото е като хризантема,
с пластове до сърцевината,
върху чувствена дилема,
на отровен дъх богата...
Нивото е енигма,
полетяла с остър вятър
и е на елита стигма,
между ад и рай е театър.
Нивото е илюзия,
то на егото е гъдел,
но в общата пародия,
е суета с прическата на пудел.
С нивото се закичва всеки,
който от общото се оттласква,
крачи по трънливи преки
и над него гордост властва!
***
"Пеперуда, прозорец, небе." - Nevena P. Sybeva
Превръщат ме в мълчание,
а в прозореца отражение на дете,
намерило в това опование.
***
Дългопола лелка плаче,
след гърба на лятото,
босо слънчево сираче,
от листата сбира златото.
Облачета сиви вече,
сълзите си изпускат,
вятърът видял ята далече,
как след лятото се спускат ...
***
Прашинка от купчина тор,
дори не знам дали съм точка,
има ли цвят този простор
и дали за грешния има отсрочка?
Дали ме виждат от друга планета?
Дали е смислено да съм заета?
Дали следвам както трябва завета?
Дали не съм смирена, а от гордост напета?
Дали за незнание има отсрочка?
Дали ще извикам цвят в този простор?
Макар да съм просто някаква точка,
прашинка върху купчина тор.