автор: idan1

От морето сякаш извира,
лъкатуши се издига планината,
до Тимок достига.
Надлъж Балканът ни разполовява,
но...и в едно ни здраво събира.

По поляните дъхави,
моми хубави китка са брали,
момци силни хайдути ставали.
Пътеките хайдушки,
сега са екопътеки,
колибите овчарски,
пък палати каменни.

В единия край на планината,
слънцето над нас изгрява,
в другия залези красиви...
Орли се вият над канарите,
помнят миналото на дедите,
виждат отвисоко идващото време,
що чака българското племе.