автор: ivliter

Небесен гръм пространствата пропука и размести. И сякаш през отворената цепнатина се роди небесната дъга, сияйна и омайна – едно необикновено Рождество. Дъждовното небе с невинността на детски поглед се усмихна, захвърли мрачния си вид. Сега самото то не може себе си да разпознае,
нагиздено и пременено. Удари веселото си дайре дъгата и пръсна радост и надежди, разля се мирис на озон и на колендро. Колко му прилича на подмладеното небе пролетната пъстра дреха!
Дъгата – празник за очите и душата, предвестник на доброто в бъднината; релси по които ще тръгне шареното влакче на мечтите с пълните вагони на желанията ни, в едно незабравимо пътешествие, за да достигнем до широката просторна спирка на целеустремеността си. На нея кой ще ни посрещне до голяма степен зависи от нас – усмихнати деца с балони пъстроцветни в ръцете и цветя или посрещачите ще са прегърбени с бастуни старци.
Дъгата ли е майката на цветовете, или пък те преливат в нея и я изпълват с красота и радост, създават, я за да възкресят небето, да го наситят с Божията прозорливост? Дъгата, най-красивото дете на светлината, с което всички искат да играят. Дъгата, мостът пъстър към други светове и измерения. С пъстрите крила на пеперуда, тя може да ни отнесе където пожелае в царството на нашето въображение, където вдъхновението ни ще ни посрещне и ще ни подаде ръка да влезем с него в утрешния ден.