автор: snejenbor

Ако си мислиш....че по-велик си от Живота
и можеш да го надхитриш...
иди ей там.....надолу край реката....
главата ще склониш и се смириш.
Скърши си клонче от върбата
сиротно е и в буря и мъгла
дълбай и сътвори с ръката
Човек със воля и душа.
Вдъхни му въздух в дробовете
и сили да върви напред
и като твой от синовете
да бъде честен и напет.
Сложи му стол до масата в едно
чукнете се ...вдигнете тост....
че дните като дим и ехо отлетяват
буца лед....стопявя се ...перо.
Кръвта ще закипи във вените
ще живнеш и ще тропнеш със юмрук.
Ще те живея мой Животе!
Не ща да те превръщам в друг!