автор: traveling_musician

Бе лято, август, зряло зрънце...
Не знаехме по този рът
дали душите ни са слънце
или са паднали по пътя...

И много сенки се прeплитат
в пътечките по този склон.
А между клоните прииждат
сърца, приседнали на кон.

Вярвят следи, летят копита
и пътища, без пътни знаци...
И няма смърт, за да попита:
"къде е тук цивилизацията?"...

А между клоните все иде
август, - мълчалива книга...