Разказ за обичта при хорта и при магьосниците, които постигат съществуване в границите на тъждеството между Муза, Съпруга и Любовница - нещо, което простосмъртните още не са овладели и поради това непрекъснато имат неразрешими проблеми.
Известна истина е, че чак в третата си възраст хората осъществяват мечтите си. При това положение, за простосмъртните важи правилото - през първата възраст издигай високи мечти, през втората - забрави за тях, защото от грижи и без това ще ги забравиш и чакай третата, когато те ще станат реалност. Ето защо за хората чакането е основното съдържание на съществуването им.
При магьосниците нещата са почти същите, с тази малка разлика, че те се раждат и живеят вечно в третата си възраст и нищо не чакат. През различните епохи те се обозначават с различни псевдоними, но автентичното им име е "ноу - мен - клати - ура" Не се опитвайте да го разберете. А и да го разберете, няма да го проумеете, а ако пък се намери такъв, който и да го проумее, няма да посмее да го каже на другите, защото непременно ще изпадне в страхова невроза.
Като Цар на магьосниците за третото хилядолетие, ще ви разкажа как този въпрос аз го решавам, което е равносилно да ви кажа как стигнах до този висок и отговорен "НМКУ" пост.Преди много години се увличах по индийския епос и след много години упорит труд хлътнах в озарениието. Постигането на степента на Агни - огнената степен на развитието, стана моя мечта, мой идеал, но не като някакво бъдещо състояние, а като ежедневен труд за постигането му. Но така аз забравих самия живот и по този начин се спасих от коварните му нокти.
За пред хората и то пред най-близките, споменавам от време на време трите си възрасти - 24 - 56 - 170, за да не мислят, че принципно се различаваме. В зависимост от случая, мога да превкючвам, на която възраст си искам, а това означава, че мога и да правя каквото си искам, без да се ограничавам задължително то да бъде и каквото трябва.
Но и при магьосниците си има особености. На мен ми се падна участта, ако искам да стана Цар, да пребродя през полетата на човешката глупост и чак тогава да вляза в истинския си образ на простосмъртен, защото от това няма по-хубаво и тогава мечтат ми ще бъде осъществена.
Но нека да ви разкажа моята история!
В индийския епос има една притча, която разказва как един от боговете станал през нощта и от голямо желание /а боговете не трябва да имат желания/ към младата си невеста, забравил да си измие краката. Бил осъден да се скита сто години преди да се прибере при любимата си.
Този Епос мен не можа да ме хване по този начин, защото аз въобще не се мия, а и не спя със съпругата си.
Аз обаче, имах неблагоразумието да призная пред съпругата си, че я обичам, но този ред в къщи не ми харесва, защото виждах, че съседите спят със жените си и нещата тръгнаха от тук - стигнах до извода, че обичам жена си, но не я харасвам.
След много, много години срещнах една жена, с която се харесахме, но й казах, че обичането е заето и така тя си остана на вечни времена Жената, която харесвам, но не обичам.
По късно се появи друга, която пожелах страстно, без да я обичам и без да ми харесва, даже и без да мога да понасям това, което правя.
Но напоследък все по-често започнах да превключвам на третата си възраст и ми прелетя една идея по много странен начин - нали знаете, че аз не мисля, а мислите ми идват някак готови. А мисълта бе следната - не би ли могло да си измисля една жена, която и да обичам, и да ми харсва, и да желая да се целуваме, да правим фелацио, и да й се възхищавам на всичко което прави, в това число и на глупостите... Така измислих малката японка, но бях забравил включена третата си възраст и ето - протягам ръка и моята мечта се отзова, стана реалност. Веднага превключих на първата възраст, защото проблемите, които имаме да решаваме започнаха да ни затрупват. А и ще ви кажа, някак си по-добре се живее в първата възраст. Това дължа на моята малка японка.
Става ясно защо отделните елементи на любовта не могат да ме впечатлят и остават без значение, но накърняването на всеки от тях в границите на постиганата цялост с моята любима вече се превръща в грях и следователно - в изневяра.