автор: marathon

– Госпожо Майер? А, ето ви и вас!
– Да, доктор Краус?
– Той ще се оправи, госпожожо Майер. Брат ви има няколко дълбоки рани, счупени ребра, изгубил е много кръв, но състоянието му е стабилно. О, да, и двата му крака са счупени! Но операцията мина успешно.



– Слава Богу! Благодаря ви, докторе! Утре ще нами-на пак. Много ви благодаря!
– Госпожо Майер, не бихте ли искали да се видите с брат ви?
– О, не! Докторе, брат ми определено има нужда от почивка! Какъв ужас само преживя той! А и аз се нуждая от малко спокойствие. След всичките тези притеснения ... Както казах преди, ще дойда утре. Довиждане, доктор Краус!
– На кого принадлежи кучето, госпожожо Майер? Госпожо Майер…!?
Госпожа Майер вече не чуваше доктора. Или по-скоро тя не искаше да го чува повече. Тя бе поставила ръка на гърдите си и с леко наведена глава, с малки, но бързи крачки, вече напускаше операционното отделение на болницата. Водопроводчикът беше извън всякаква опасност за живота си и тя можеше да се прибере вкъщи. Майер – така се казваше водопроводчикът, но тя не му беше сестра. И разбира се Майер не беше нейното име. Тя се казваше Биргит. Биргит Залцер. За да разбере дали водопроводчикът е още жив, Биргит трябваше да излъже. Информация даваха само на роднини. Слава богу, той ще оцелее! Това искаше да чуе тя. След добрата новина Биргит почувства облекчение. О, как можеше да се случи всичко това!? След четири неспокойни часа, прекарани в ходене напред-назад в чакалнята на операционната зала, тя най-после можеше да се прибере у дома. Какво облекчение! Притесненията, през които Биргит трябваше да премине днес, и́ бяха повече от достатъчни!

Но как се стигна до всичко това?
Всичко започна от вчерашния късен следобед, кога-то Ванеса позвъни на Биргит по телефона.
– Биргит! Скъпа! Как си? Аз съм! Ванеса! Не ме ли позна?
– Ванеса! Каква изненада! От колко време си във Виена? Кога пристигна?
– Тук съм от няколко дена, Биргит. Но не се обиждай, че не ти се обадих по-рано. Всъщност, аз още на никого не съм се обаждала. Никой не знае, че съм долетяла на родна земя. След полета от Рио имах нужда от релакс. После трябваше да пазарувам. Знаеш как е. За да заредя хладилника, обикалях няколко пъти магазините. Вчера цял ден четох вестници и гледах телевизия, за да разбера какво вълнува хората тук. Така че ти си първият човек, който узнава за моето завръщане.
– Кога ще се срещнем, Ванеса? Сигурно имаш много за разказване. Къде беше? В Дубай? Шри Ланка?
– Но, Биргит! Забрави ли какво ти казах преди мал-ко? – разсмя се Ванеса. – Бях в Рио! В Рио де Жанейро.
– Аaa, добре! Между другото, ти каза ли ми преди три години, че отиваш в Рио?
– Биргит, със сигурност ще се видим скоро и ще си говорим надълго и нашироко само ние двете, но в момента нямам време за това. Майка ми е болна и още днес трябва да тръгна за Кертнер. Но утре сутринта ще дойде водопроводчик, за да поправи съдомиялната ми машина. Когато я включа, започва да пръска вода навсякъде. Ето защо те моля да дойдеш утре в апартамента ми. Можеш ли да ми направиш тази услуга?
Тъй като това обаждане дойде напълно неочаквано за Биргит, тя не успя да реагира подобаващо и мълчеше. Освен това вече наближаваше осем вечерта. Биргит беше малко уморена от дешния ден и не и́ се слушаха дълги истории по телефона. Междувременно Ванеса реши да продължи разговора:
– Ключът ще намериш под изтривалката. В едно от чекмеджетата в кухнята ще оставя достатъчно пари. Не
е нужно да идваш преди девет часа. Обичам те, Биргит!
Биргит не беше сигурна дали Ванеса все още бе на линия или вече бе прекъснала разговора. Едно обаче и́ бе ясно – тя трябваше да отиде в апартамента на Ванеса утре в девет.
– Да, Ванеса, ще дойда утре в девет часа.
– Биргит? Тук ли си още? Извинявай, че продължавам да те безпокоя, но забравих нещо важно. Амазонският ми папагал Кроко и кучето ми Фидо също ще са в апартамента. Бъди така добра да им дадеш вода и храна ... И още нещо – Кроко говори само с мъже и то само щуротии. Освен това задава много въпроси. Моля, в никакъв случай не му се връзвай и не му отговаряй! Разбрано!? Фидо е много добър и сладък. С него няма да имаш никакви проблеми. Благодаря ти, Биргит! Разчитам на теб! Ще се видим след някой-друг ден. Чао! Бай-бай!
Ванеса прекъсна връзката, но Биргит изчака още малко, за да се увери, че тя няма да се обади отново.
Биргит отдавна подозираше, че Ванеса проституира, но сега това не беше важно. Имаше и слухове, че Ванеса вече е направила няколко аборта. Но и това не беше важно в момента. Те бяха отдавнашни приятелки и, макар че напоследък се виждаха рядко, трябваше да си помагат.

Биргит бе много придирчива към мъжете за евентуален брак. И ако продължаваше все така, скоро нямаше да се задоми. Тя бе уморена и клепачите и́ се затваряха. Набързо се подготви за сън и с лягането в леглото, на секундата заспа.

Беше малко преди девет, когато Биргит влезе в дома на Ванеса. Фидо бе добър и сладък, точно както каза Ванеса, а Кроко мълчеше. Все още не бе казал нито дума. Нито една. В клетката той правеше само малки крачки напред-назад.
„Някой звъни. Това трябва да е водопроводчикът“, помисли си Биргит. Тя не забеляза, че Кроко се спря на едно място и втренчи поглед във вратата.
Биргит бе любопитна. Как ли изглежда той? Привлекателен, мъжествен, секси? Да, скоро ще го види сама. Тя отвори вратата с широка усмивка.
– Добро утро! Моля, влезте, господин...?
– Майер! – каза блондинът.
– Влизайте, влизайте, господин Майер! – подкани го въодушевено Биргит, неможейки да скрие впечатлението си от външността му.
– Биргит. Биргит Залцер – подаде ръката си тя, като го гледаше право в сините очи.
Фидо стана от мястото си, обиколи два-три пъти водопроводчика, като въртеше опашката си. Подуши внимателно работния му костюм и обувките. Красивият рус мъж го погали по главата.
– Добро куче! Нали? Ти си добро куче! – каза той.
Скоро Фидо изгуби интерес към него, върна се обратно на мястото си и легна върху килимчето си. Но Кроко не можеше да се спре на едно място. Той ставаше все по-неспокоен и нервен. Дали наистина искаше да говори с блондина?
– Най-после! Меката пишка дойде! Как се казваш, мека пишко? – попита папагалът. – Как се казваш? Кажи, кажи ми ти и не ме лъжи!
Биргит и господин Майер си размениха смутени, изненадани погледи. Но те не казаха нищо. Навярно Ванеса бе предупредила господин Майер да не говори с папагала при никакви обстоятелства. Той започна работа, като първо издърпа съдомиялната машина напред, за да получи достъп до капака, а после заотвива малките винтчета, за да го отстрани.
– Аз зная твоето име. Ти си господин Мускулесто Лайно! – каза папагалът.
Очите на господин Майер се разшириха. Този път на него му бе доста трудно да преглътне обидата. Той, който може би нямаше и тридесет години, замълча единствено заради Биргит, която му правеше успокои-телни знаци.
– Такава нахална птица! – каза водопроводчикът тихо на Биргит, приближил се близо до нея. После той продължи да се занимава със съдомиялната машина.
Сърцето на Биргит се разтуптя. Близостта на русия млад здравеняк при други обстоятелства би я довела до припадък, но в случая тя трябваше да се владее.
Биргит бе малко разочарована, че водопроводчикът е твърде млад за нея. Да, той изглеждаше страхотно, но тя определено нямаше шанс с нейните тридесет и осем години. Или? Тя може поне да бъде приятелски настроена към него. Да се срещнат на кафе ... някой ден. Кой знае? Ако се опознаят по-добре, всичко би могло да се случи...
Увлечена в мислите си, Биргит забрави за Кроко.
– Да ви предложа нещо за пиене, господин Майер?
– Не, благодаря! Нямам време. Вече пих кафе вкъщи – отвърна той, без да прекъсва работата си.
– Русите копелета не пият кафе! – изграчи важно папагалът.
Биргит се скова на място и погледна обезпокоена към водопроводчика. Той си пое дълбоко въздух, след което остана за няколко секунди неподвижен, но отново нито каза, нито направи нещо. По едно време господин Майер се наведе към работната си кутия с инструменти и започна да рови в нея. Намери един мръсен лист хартия и написа върху него с молив: „Моля ви, не ми говорете!“ Биргит му кимна в знак на съгласие и добави с молива: „Добре!“, като написа и мобилния си номер.
Но папагалът не се предаваше. Той продължи развълнувано:
– Хей, ти, човече, защо не говориш с мен? Страх ли те е?
Господин Майер и Биргит отново се спогледаха. И двамата поклатиха глави със стиснати устни.
Биргит се чувстваше поласкана от тази честа размяна на погледи с водопроводчика. Независимо от повода за тях, според нея назряваше достатъчно голяма доза интимност, която подготвяше потенциалната им среща на кафе.
Водопроводчикът отстрани повредените части от съдомиялната и смени няколко уплътнения и един маркуч. След това той включи машината, за да се увери, че всичко е наред. Доволен от свършената работа, той се усмихна и погледна към Биргит. Щом тя видя красивата му усмивка, на нея на мига и́ се прииска отново да припадне. Но Биргит и този път се въздържа и също му отвърна с усмивка.
– Чукал ли си днес? – изкрещя папагалът, при което стресна и двамата. – Не, днес не си правил секс, нито вчера, нито завчера. Познах, нали!? И аз зная защо не си. Защото имаш мъничко червейче в панталоните си! Хо-хо! Мъничко червейче!
Водопроводчикът не можеше повече да търпи безучастно тези обиди. Биргит веднага изтръпна, като видя, че той вади френския ключ от металното сандъче с инструменти и решително се приближава към клетката на папагала. Тя вече подозираше какво ще се случи в след-ващия момент и от страх можеше само да изкрещи:
– Господин Майер, моля ви, недейте!
Но молбата и́ бе напразна. Водопроводчикът вече бе започнал да удря по клетката с френския ключ колкото се можеше по-силно.
– Ще те убия! Проклета птица! – крещеше водопроводчикът и не спираше да удря клетката. Биргит осъзнаваше, че трябва да направи нещо.
– Господин Майер, моля ви! Какво правите? Ще убиете Кроко! Престанете! Моля ви!
Биргит виждаше, че ситуацията ескалира все повече и повече, защото водопроводчикът вече не можеше да бъде вразумен. Кучето наблюдаваше спокойно цялата драма, а Кроко бе изпаднал междувременно в паника. Из кухнята хвърчаха пера. Клетката бе сплескана и напълно унищожена. На Кроко му оставаше още малко живот.
– Ще те убия! – продължаваше да крещи водопроводчикът. – Ти, гадно, тъпо същество! Защо спря да говориш? А? Кажи нещо! Безсрамно, нещастно, ужасно създание!
И точно в този критичен момент, когато Биргит видя шока в очите на Кроко, папагалът изкрещя:
– Фидо, дръж!
Фидо скочи на секундата към водопроводчика, който едва успя да се измъкне от острите му зъби. Обаче при бягството си по стъпалата, той стъпи накриво, изгуби равновесие и падна с главата напред. Фидо го последва и го ухапа на две-три места. После се върна бавно в жилището, като излая няколко пъти с лика на победител.
Господин Майер не помръдваше. Биргит извика няколко пъти неговото име, но той не отговаряше. При вида на толкова много кръв, Биргит не се решаваше да отиде до водопроводчика. Крайно уплашена тя се обади на „Бърза помощ“.

Жилището на Ванеса трябваше да бъде почистено. Но първо Биргит имаше нужда от едно питие, за да се успокои. Тя взе една чаша за уиски, напълни я почти до средата и запали цигара, въпреки че не пушеше. Може би цигарата щеше да и́ помогне да мисли по-ясно. Фидо бе отново добър и сладък. Той се отърка в десния крак на Ванеса, застана пред нея, след което седна вър-ху задните си лапи и впери поглед в лицето и́. Амазонският папагал Кроко бе смущаващо мълчалив. Той правеше малки любопитни крачки напред-назад в новата си клетка.
Докато Биргит си мислеше за странния ден, тя си спомни, че папагалът през цялото време говореше с гласа на Ванеса. И само с мъже!? И то такива непри-лични неща!? Ванеса наистина ли беше проститутка?
– Не, това не ме засяга – промълви уморено тя, а после погледна към папагала. – Видя ли, Кроко? Сега видя ли какво направи?