автор: pastirka

На 16-годишния Даниел – помагач
в гасенето на пожара край Сунгурларе

Той се представя смутено
с малкото име – Дани.
Чувство на съвест вродено
има. И знам – ще остане!
Гледам младежа на снимка
и се червя с неудобство.
Сякаш ми хвърли примка.
Още дете е, а носи
на огнеборци водица,
даже животни спасява.
Сам си поправя спица
и с колело продължава
през пепелищата прашни
жаждата им да напие.
Истинска кръв, безстрашна
има момчето! А ние?
Гледаме с теб от екрана
пламъци как бушуват.
Питам: вода ли стана
нашата съвест? Дочувам
някой че клечката драснал
и предизвикал пожара.
Виж, как детето порасна
за часове пред България!
Оня, пожароизчадният,
в другия свят ще си плаща.
Боже, за съвест съм гладна!
Няма я! И съм уплашена!
Но пренебрегнало раните,
огънят дето оставя,
носи шишетата в раница
Дани. И с дни продължава.
Иска да опровергае
моята черна нагласа.
– Аз геройство не правя –
само вода им разнасям!