автор: kompot

Страхът се надига като мъгла,
плъзга се през вековните
зали на времето със шепот
на древни думи, които не се
чуват от живите, но проникват
в душите.

Надеждата — като последния
огън на изгрев,
пурпурна, изгаряща
всичко, което е било
ярко и живо.
Тя е илюзия, излъгана от
светлината на звезда,
която изгасва с
последния взор
на вечерта.

Животът е като пламък кратък,
все едно не сме тук за дълго,
но в него има една истина —
всичко друго е пясък, вятър, заблуди.

И всичко, което остана,
е лъжа —
най-голямата измама
на съществуването.

Някога цветята бяха в разцвет,
цъфтяха, но веднъж.
И сега ще увехнат,
ще се оттеглят
от този свят.

Това е законът на този свят —
всичко идва, всичко си отива,
и истината не се намира.
Съществуваме в мрак,
очите ни затворени,
въздухът отровен, изпълнен със заблуди.