автор: kompot

Животът е сянка.
Миг.
Отблясък.
Трепване на пламък в буря.

Сърцето тупти —
и млъква.

Цветята цъфтят —
веднъж.
После се отдръпват от света.

Смъртта и животът —
две лица на една монета.
Не врагове,
а близнаци,
които се въртят в дланта на времето.

Надежда и страдание —
като разпокъсана молитва,
шепната в тъмното.

Дали пътят е правилен,
или просто сън,
от който никой не се събужда?

Единственото сигурно е това:
животът минава.

И никой не го задържа.

Но пламъкът, колкото и кратък,
все пак осветява мрака