автор: rady

Летни перести, палави облаци
зад дърветата нахално махат,
но не съм с очилата си розови,
пеперуди не пърхат в стомаха.
Подозрителни котки ме следват,
/то и аз като тях се озъртам/,
малък елф иззад камъка гледа
как часовника тайно превъртам...
Как с косата си тайно изплетох
сто въжета и хвърлих към тебе,
заклинанията тайни как изрекох,
но ти не се превърна в лебед!
Е, вече съм достатъчно добра
във разгадаването на енигми,
но само болка и тъга събрах
и незарастващи кървящи стигми.