автор: BoboDux

Пътищата тежко мълчат.
Понякога сякаш не чуват,
когато душата ти вика…
Гърмят подкови от всички епохи,
преминават, облечени в огън,
все едно пак тръгват на битка,
мъртви войници, сираци, вдовици.
Остри камъни раздират нозете ти,
ако посмееш да тръгнеш след тях.
Същата чучулига се вие в небето.
И сводовете на храма са същите,
боговете ни - и те пак са същите.
А черешите златни презряха,
замръзнаха, необрани по клоните,
под равнодушните очи на онези,
които говорят за земя и за Бог,
но без да поглеждат нагоре.
Горят черешите. Червени и черни -
кръвта на онези мъртви войници,
които все не дочакват Задушница,
за да разквасят напукани устни.
Напразно цъфтят днес черешите -
те ще цъфтят и за деца, и за внуци,
а безразличните пак ще отминат…