Когато съм в зоната на здрача
и на глътки тишината ме отпива,
безсилен съм, изгубен и отчаян,
от мъката, която ме присвива.
Когато съм в зоната на здрача
а другите наоколо се смеят,
животът си събличам и закачам,
а сърцето и душата ми треперят.
Но когато там в зоната на здрача
от шепите ми младостта изтича,
по-тихичко научих се да плача,
и все по-силно, Боже, да обичам.





