автор: Milanov

Не тръгвай отново, любима!
Щастлива навярно си с мен.
В живота е яростна зима -
безчувствен е чуждият ден.

Не тръгвай по пътя незнаен -
Там дебне суровият миг.
Светът е отдавна потаен -
до болка студен, многолик.

Без теб съм в душата сиротен.
С надеждата дълго вървях.
Звездите броил съм самотен.
Обичах и плаках, и пях...

Сърцата ни пак са пленени -
от нашия приказен свят.
Събуждаме чувства ранени -
от пропаст дълбока мълвят!