автор: pastirka

В кошмарни, зли и безпощадни дни
Животът ми издишаше умора.
Усещах на капана му затвора,
а исках всичко да се промени.

Повярвах лековерно, че сладни
и мога на късмет да съм изгора.
С това учудих близките си хора
и всеки следващ дъх се затрудни.

Не знаех кой приятел е и враг.
Яви се ти пред мен като комета.
Научи ме как да горя и светя,

щом изгревът целуне моя праг.
Летя, бозая облака в небето.
Урока твой предавам на орлета.