автор: silviqmileva

Овощната и гледана градина
се изостави и съвсем червяса.
Стопанинът щом тръгна за чужбина
и гроздето без пръскане тревяса.

Горките ябълки, череши, круши
търкаляха се жалки по земята,
загниваха и плодове, и зеленчуци,
не ставаше за нищо и бостана.
Черешата през сълзи сподели:
„Тук всичко в хранителните магазини
се внася от какви ли не страни
и пълнят лъскавите си витрини
с чилийско авокадо, манго, киви
и с ябълки от Полша и Италия,
с малини – немски, с гръцки дини
и с грозде от Египет и от Индия.”
Изсъхнала кайсията провлече:
„При нас не се отглежда зеленчук.
Домати, леща, боб се мъкнат отдалече
и даже зале, моркови и лук.”
Така оплакваха се плодовете,
оставени без грижа от това тегло,
на вятъра и студовете,
наръфани от птици докато
отнейде се дотътри автобус
и чу се: „Всичко ще изкореним.
Басейнът тук ще бъде лукс.
Хотел огромен и висок ще построим.”
Изфъфли орехът: „На скъпите храни
дано в курорта да им провърви!”