автор: mariq-desislava

Усойници-дни,
бълбукащи камбанено
в неузрялото ми лято,
чакат плюшения мечок,
на когото някога откъснах главата,
защото ме плашеше,
да си отмъсти
и да ме превърне в свое собствено
детство.

Все някога играчките оживяват,
а децата порастват
и стават целите основно самота и съмнения.
Някои го наричат Живот.
Аз му казвам Сълзи на плюшен мечок.