автор: BoboDux

Дали ще се роди отново Гео Милев,
и Смирненски дали ще се повтори,
дали ще се повтори огненият Ботев
или пък сините очи на Дякона.
Дали ще пеем песните на Вазов,
минуващата пролет на Вапцаров,
на Яворов хайдушките копнения,
на Дебелянов майчината ласка.
Братиновия вкус на пепелта,
на Донков „таз душа камбана”
и шеметния бяг на коня черен
по пролетния сняг на Павел Матев.
Дали ще помнят днешното ни време?
И дали ще има кой да го запомни?
Дните ни, в които изгоряха римите
и въздухът отровен бе изчерпан.
Във недовършените страници
така и няма да намерим римата –
последната, която да дарим
на бавно умиращата ни Родина.