автор: traveling_musician

В този ден, в това жарко горещо събитие,
се паркирах в градинка с алейки и светофарчета.
И, поседнал на пейка, с бутилка затоплена бира,
с уста си подсвирквах две-три ноти попарени.

Бях със шапка, дори - с очила с UV защита,
но наоколо нямаше никого. А хвъркатите птички,
тротинетки и майки с дечица, - тъй беззащитните,
бяха скрити от мен под стрехите и под климатиците.

И, слънчасал, сънувах че виждам отново морето!
И се гмурках и хващах рапани, и шепи със миди...
Ах, душата е щедра! Но сърцето е страшно проклето,
щом вечно се дави в своето пясъчно минало...