автор: pastirka

Ако беше надеждата куче,
със сърцето си щях да я храня,
до деня, в който тя ме научи
как пътеката вярна да хвана.

Че на лов за напразни надежди
ми омръзна да ходя безславно,
а животът със строгите вежди
съдник мой е, но станал омразен.

Ако волята бе алпинистка,
покорила върха на съдбата,
като нея, надмогвайки риска,
щях да вдигна духа над нещата.

Че надежда без хъс и без устрем
от кутре да отглеждаш е смешно,
сърцежертва излишна е – лустро,
и излишни са стъпките грешни.