автор: Milanov

Без мечти е тъжна скука.
В проза думите редиш.
Любовта ни се пропука
и сама ще продължиш.

Да обичаш е вълшебство.
В полет исках да горим.
Да си порив, вик, блаженство...
И в прегръдка да заспим!

В нощ разхождам се дъждовна,
капки стичат се по мен.
Среща имаше съдбовна.
Не останах в жалък плен!