Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 764
ХуЛитери: 6
Всичко: 770

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: Elling
:: Boryana
:: mitkoeapostolov
:: LATINKA-ZLATNA
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМисли
раздел: Други ...
автор: sradev

Мисля, следователно съществувам.
Р. Декарт
постулат



Помислих си, че не съществувам. Тази мисъл е истина, а може би не. Ако би била истина, то не съществувам. Ако не бих съществувал, то не бих мислил. Следователно мисълта, че не съществувам може би не е истина. Не мисля. Съществувам ли? Може би да, а може би не. Ако мислех - щеше да бъде лесно. Но не мисля, следователно всичко може да бъде, в частност, че мисля. Какво? Все едно, понеже не мисля. Но това е чудесно! Достатъчно е да престана да мисля и всичко може да е, дори това, което не мога да измисля. Мисля как да престана да мисля. Измислих, че не мисля. Хубава мисъл, но не е истина. Измислих по-добра, че ще престана да мисля. Значи сега съществувам, а после не е сигурно. Измислям, че ще съществувам независимо дали мисля. Логична мисъл. На нищо не противоречи. Ако ще съществувам, то все едно е дали ще мисля или не. По-добре ще да би било да не мисля. Тогава хем ще съществувам, хем няма да съществувам. Мисля, че това е по-хубаво, отколкото когато само съществувам, защото тогава може да се случи да си помисля, че не съществувам. А тази мисъл май че не беше истина. Ама сега е истина, защото хем съществувам, хем не съществувам, понеже не мисля....

Сладар


Публикувано от railleuse на 12.01.2005 @ 13:51:28 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   sradev

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.71
Оценки: 7


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 11:53:37 часа

добави твой текст
"Мисли" | Вход | 11 коментара (29 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Мисли
от Stanislav на 12.01.2005 @ 13:59:39
(Профил | Изпрати бележка) http://insinuaciia.hit.bg
Да, много последователно прокарана идея. Нито за миг не убягва от погледа нишката на повествуванието. Изчистено от всякакви недомлъвки и противоречия.
Единствения недостатък, разбира се е неясния постулат, заложен в началото, като мото на произведението. "Мисля, следователно съществувам", казва господинът. Да, но за да е честен с нас и със себе си, най-вече, нека уточни: Мисля, следователно мисля, че съществувам.
Иначе става една каша, остави се.
Поздрав


Re: Мисли
от miglena (megira@abv.bg) на 12.01.2005 @ 14:03:39
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
Този постулат може да ме откаже да мисля ;-)
Да му мислят студентите ти... какви дипломни работи ще им измислиш
да му мисли Декарт, който е съществувал за да измисли тази мисъл

...книжка със същото заглавие е над главата ми... познаваш добре автора!


Re: Мисли
от Marta (marta@all.bg) на 12.01.2005 @ 14:32:40
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Не ми се спори с Декарт.
Но чуй моята версия, тръгвам от Декарт, минавам през мисълта на Уайлд, че "Най- рядкото нещо в света е истинският живот, повечето хора само съществуват.", с пълното съзнание, че в последно време изобщо не мисля, и какво откривам в крайната отсечка...
Не мисля изобщо, само Живея!

Математико, ти ще кажеш за логиката, но като мислех много едва- едва промръдвах...


Re: Мисли
от ipsidixit на 12.01.2005 @ 14:36:08
(Профил | Изпрати бележка)
Интересни мисли... Cogito ENergo sum... Мисълта е електрически импулс, с други думи... може да бъде засечена... Следователно, съществува... Някои напредничаво луди се опитват да докажат, че "неодушевените" предмети (камъни, вода, стъкло), могат да мислят или поне да действат избирателно, доколкото им е възможно, при преминаването в различни агрегатни състояния. Базират се на Декарт, отчасти... а ти, като нормален, в противоречие със съвременнатта наука, се опитваш да докажеш почти обратното - че "одушевените" е добре да не мислят... объркан свят, бачо, объркан... :)


Re: Мисли
от Nika на 12.01.2005 @ 15:02:09
(Профил | Изпрати бележка)
Мдам... похвална (псевдо)логика :) Въртиш си мислите като византиец същи :)
Не оспорвам Декарт, но обратното не винаги е вярно. Често, като в примера с твоята готвачка, съществуването е в дизюнкция с мисленето.

Как се напиват идиотите? Вероятно не като "мислещи тръстики"?

:)))


Re: Мисли
от Hammill на 12.01.2005 @ 15:14:11
(Профил | Изпрати бележка)
Това не е постулат, не е и аксиома. Най-точно би могло да се каже, че е аналитично положение, т.е. както Декарт пояснява - мислене и съществуване в Аза са тъждествени.

Значението на "Мисля, следователно съм" (Cogito ergo sum) при Декарт е следното:

1. Поставям под съмнение мисленето си. Обаче това мога да го направя единствено мислейки. Следователно мисленето е несъмнено.

2. Поставям под съмнение съществуването си. Обаче за да мога да се съмнявам в съществуването си (т.е. да мисля), аз трябва вече да съществувам. Следователно съществуването ми е несъмнено.

3. От 1 и 2 следва, че мислене и съществуване са тъждествени.
Мисля, следователно съществувам и съществувам, следователно мисля.


Re: Мисли
от Merian на 12.01.2005 @ 15:37:28
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg
:)...тема за отделен форум... последователността ти в изложението ми направи силно впечатление... макар че да ти призная, малко ми прилича на втренчване в собствения пъп, в търсене на истината....(това не е упрек де...:))


Re: Мисли
от sradev (sradev@wp.pl) на 12.01.2005 @ 18:47:43
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
obxrnete vnimanie na tova, 4e edinstvenijat postulat e "Мисля, следователно съществувам" pri
dobavjaneto na drugi postulati bi trjabvalo te izri4no da bxdat poso4eni.

No kakvo li se obzhgam, kato ne sx6testvuvam.

Aha, avtomata izpra6ta ot moe ime tova, koeto sxm bil izmislil i programiral, zna4i az v momenta ne mislja i e neizvestno dali sx6testvuvam.

Pozdravi


Re: Мисли
от Ufff на 13.01.2005 @ 07:46:45
(Профил | Изпрати бележка)
Хих, откъде тръгна -докъде я докара:))))
Най ми хареса следното:"Значи сега съществувам, а после не е сигурно"-ето, това е реализъм.:)))))
Любопитно ми е как би коментирал текста някой представител от от т.нар школа "поток на съзнанието".
:))))


Re: Мисли
от SCRIBBLER (driim@mail.bg) на 15.01.2005 @ 17:30:26
(Профил | Изпрати бележка)
Седя и си мисля и ...по едно време усещам, че само седя :)) Мозъкт ми прегрява...
Добре си го измислил! Успех!


Re: Мисли
от ANG на 20.01.2005 @ 11:59:27
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
(мюсли(

постигнал си мечтата на Изтока