автор: Lahaina

Мога да говоря за дните си надълго и нашироко,
Понякога мога да съм плитка, понякога да вляза надълбоко.
Животът е мечти и случване на съдбите ни - извън времето и волята,
Наместване на приоритетите, приспособяване, разиграване на ролята.

Склонна съм да направя компромис за малко спокойствие и душевен мир.
Гърдите ми са сковани и притихнали като тундрите на Сибир,
А времето бърза да ни замете под килима си и надбягването да спечели.
Тъмни кръгове под очите ни, а в очите ни - кръгове бели.

Всеки ден се търся и преоткривам, но винаги - различен човек -
Понякога дете вдъхновено и смело, готово да върви и стигне далеч,
Понякога съм стара и изтощена, и омерзена от хаоса в нас и навред.
Но стоя изтръпнала на прага на дните си и се взирам напред.

И боли. Разбира се, че боли, но болката е сладка и плътна като сок от нар,
И леко стипчива - но отпиваме със смесица от желание и поквара.
Вдишваме, издишаме, проклинаме и наричаме, мълчим и се давим във себе си,
Но носим гордо като медали всеки спомен - за победа, провал, всички свои белези.

И обичаме, напук на всичко, напук на вятъра брулещ душите ни.
И прегръщаме в стаен зов всяка секунда от дните ни.
И търсим заобиколен път до крайната точка от пътя - с чаша кафе с мляко,
А сърцето ми е сгушено в гърдите ми - в очакване. Заседнало е напряко.