автор: snejenbor

Уморих се от дългото скитане из лабиринта на този живот
от много въпроси и питане ....той шанс е... игра на белот.
Да бях нечия муза.... Оливия на Марк Твен
щеше да бъде чудо.... целувка на Господ за мен.

Истории разни пропуснах....сам все сред многото бях...
умуване главоблъскане ......Надхитрих ли го?.....Не успях!
Приятели....много са с тебе....около масата смях....
нямяш ли....стегнеш ли кранчето....вече не питай за тях.


Съшивам отново крилете......наниз звезди за разкош
летя...и в бяло предрешена усещам Му цялата мощ.
С мълчание тихо притихвам в ръцете вселенски и знам
има какво да обичам в този свят толкова прям!


.