автор: LeoBedrosian

втора част на "Сълзите ти са дар"

Когато нявга споменът реши
да ни дари със топли, нежни чувства,
ти спомняш ли си старите изкуства
с които нявга ти ме утеши?

... с басмяна рокля, с ватенка съм аз
изгубени сред ветровити друми.
Но топлеха ни нежните ни думи
и нашите сълзи със сòлен вкус.