Докато тук липите прецъфтяваха,
пищяха лястовици, сливите узряваха,
а между тях - и лятото узрявало...
узрявало ли или пък се мътело,
но ето, че ни падна на главите -
трептящо, обло, тежко, плътно,
пернато, чорлаво -
от слънце и несвъртъци,
все още тромаво -
новородено щъркелче.
Ако му бях родител, нямаше да бързам
и да го тъпча с гущери и жаби,
ако му бях родител
щях да съм привързана
към мисълта в гнездото да остане...
но тясно е гнездото,
лятото
набързо ще порасне и отхвръкне,
ще пoлети,
ще отлети
и ще се махне.
и юни да е -
съмна ли,
ще мръкне.
Но още топло е,
новоизлюпено,
и още утро е -
едва отхлупено.