автор: snejenbor

Следвам си кротко пътечката...очаквам все розов цвят
но...там в ляво в отсечката.. ми казват: Куплет си изпят!
Рецепта не знам за живеене но...вечното впримчване в впряг....
ме стяга..а тихото тлеене ме гложди до гуша до праг.

След толкова вечно препускане спринтиране даже в галоп
е време да кротнеш и с всмукване.... да го усетиш този живот.
Орисана птица да рея....крилата си даже в дъжда
без път....без посока и казвам : Светът е огромна душа!


Рисувам прозрачните облаци в светъл и синкав нюанс
диря препрвям с перото си ....давам Ви път реверанс.
Влудяващ е танцът на времето...пренася ме там в младостта
към изгрева там и където всичко започва в света.