автор: traveling_musician

И стростта ми не е мъртва!
И тя е истинска, проклетата!
Ще й запаля свещ във църквата
и ще целуна пак нозете й!

А из Балкана все ще търся
пътечките, докрай-безпаметни.
Накрая ще завържа с възел
парче от люлка под сайванта!

И ще се люшна под небето,
за да се срещна със детето!