автор: ToZero

Пролетта навлезе във владенията си с много дъждове, топло време и неокосена трева. Оттук, от прозореца на моята стая, тревата не се вижда. Виждат се зелените върхове на дърветата пред блока.
Поглеждам часовника. Време е за чай. Приготвям в чайника от моя специален магически чай. Взимам две чаши за чай и ги излъсквам добре. Поставям ги на масата и отварям широко прозореца.
И ето, че чужденецът се появява. Той идва с бързи крачки, стъпвайки по върховете на дърветата. Събува обувките си и ги оставя на перваза на прозореца – така в дома ми няма да влезе нито прашинка междузвезден прах.
- Ти ли си ТоЗ? – пита той.
- Не, аз съм само ТцЗ. – отговарям аз.
- Най-после те открих. Знаеш ли откога те търся?
Чужденецът влиза през прозореца и ме прегръща радостно.
- Често ли при теб идват хора през прозореца?
- О, не – идват само извънземни. Аз отскубвам по два косъма от главата си и им ги подавам, за да си изплетат перуки и да скрият изкуствения си интелект от хората. Затова сега ми остана коса само на половината глава.
Чужденецът сяда на масата, а аз сипвам в чашите от моя чай. От прашния шкаф изваждам един останал още от баба ми буркан и сипвам сладко от бели череши в две миниатюрни чинийки. Внимавам черешите да са точно по пет в чинийка, за повече няма място.
С госта отпиваме от чая, взимаме си черешка и гледаме към прозореца, където в обувките са се настанили две семейства птички и мътят яйцата си. Аз внимателно поставям на прозореца натрошена бисквитка и малка купичка с магически чай, все пак е време за чай.
А на нас не остава нищо друго, освен да отпиваме от чая и да чакаме птичетата да се излюпят, да пораснат и да отлетят на юг. Тогава обувките на пътешественика ще са отново свободни и той ще може да продължи пътя си.

ТцЗ 14. 05. 2025