автор: silviqmileva

Откриха хоспис в гъстата гора
за старите животни, при това -
тях никой не обгрижваше добре
и те се чувстваха ужасно зле.
Забравени от близки и роднини,
със слаба памет, с болки и без зъби
те идваха в дома – отхвърлени, нещастни,
не знаеха, че хосписите са опасни.
Управители бяха Лиса и вълкът
и те прибираха десятъкът
от близките им, съгласни всичко да дадат,
от старите само да се отърват.
Пръв дойде конят – куц, дръглив, свинята,
дементният мечок, еленът и козата,
а после другите животни стари,
ненужни никому, немощни, жалки.
Там вързваха ги, за да не избягат,
започнаха и да ги упояват,
държаха ги дехидратирани и жадни,
окльощавели, мръсни, бити, гладни.
Така домът „на ужасите” стана,
забогатяха Вълчо и Лисана,
но дойде ред накрая за разплата,
оплакаха се младите в гората.
Заключиха ченгетата коптора
и вкараха управителите в затвора.
Изсъска смокът, който бе свидетел
и на реда добър, почтен блюстител:
„Тъй както доста в хосписа умряха,
в кафеза тези ще си чакат края.”