автор: snejenbor

Не влизай с калните обувки....душата ми е гола....с ключ
не ми доказвай с недомлъвки.....злините стъпках....вече плюх!
И старите познати стават чужди...щом иде реч за онова
което цъфнало в гърдите ти.....убиват тихо....без следа.

И всяка мисъл тях ги дразни...защо си по-добре в момента
изригва жлъч...тайфун полента....къде ти....стъпкват комплимента.
Проблемът техен е да знаеш....ръжда разяждаща е завистта....
Те чудото не ще познаят....екстазът.....в одата на радостта.

Да споделяш радостта на други......това се връща....бумеранг
та аз наистина съм луда.... щом над лошото издигам фланг.
...Та тя е крехка...мимолетна...феникс.... пътя ни в ноща...
над завис.....злост.....тъга...обиди......красив тогава е света..