автор: sofia_air

Да те докосне сянката на птица.
Морето да ти каже свойта тайна.
Да чуеш ясно как земята диша.
С очи да плуваш сред звездите плавно.
Да те събуди дъх на свежо утро
и хиляди звънчета в теб да пеят.
Да знаеш, че мигът не се завръща
и само във мига - сега живееш.
Да минеш под дъга от седем цвята.
Да вдишваш колендро след лятна буря.
Отронен лист да ти подскаже есен.
Звезда да падне, а в мига си влюбен.
Снежинки на звездички да те ръсят.
Да сетиш, че покоят е във бяло.
Да видиш, че цъфтеж е пак накацал.
Че залезът пред теб е просто... зрялост.