автор: meiia

Така ме искаше.Безлика и сама.
Е,ето ме.Такава съм накрая.
Едничка капка от огромната вълна,
помитаща непорочността на рая.

Порочна съм като порочен кръг.
Арена съм и в мен се гонят колесници,
поела всяка по предсмъртния си път,
разпрала делника на мигове-плесници.

И разточителна съм с дъх на времена
безкрайни,безначални,безответни.
Незнайна сила в здрави стремена
и неизвестността,дошла оттам насетне.

Такава съм.Или безумно Бях.
Сега съм сянката на пътя стръмен,
по който в тебе някога вървях.
Ултрамаринът тази нощ ще е бездънен.