автор: alidora

Къде са очите ти, ветре,
защо си ги скрил?
От пазвата твоя наднича
и плаче Васил.
А, долу, по ниското, пъплят
предатели в строй,
долазват до "своя"
и го превръщат в герой.

И чорлава сянка
надвисва над онзи Балкан -
вонѝ на олово,
на мърша вонѝ и на сган,
защото раздаваме ризи,
но голи пълзим.
Къде си, Василе? -
Земята ти утре делим.

Просъсква неонът -
студената градска змия,
в селата умрели
последната баба умря.
Къде си, Василе? -
Изгуби се стадото пак,
продаде душите си,
свити във черен калпак.