автор: traveling_musician

Тя, Любовта не е проклета,
а - песничка, която скита!...
Стоя на пръсти сред дърветата
и само питам, и разпитвам:

дали след времето изгубено
ще помня где съм изостанал?
Дали съм скъсал всички гуменки,
които молех да ми станат?

Дали дисагите са зрящи
за късо пиршество, за пикник?
Дали пътечките ще плащат
за някой си случаен битник?

Дали полянките ще вдишват
от песничка, която скита?...