Солените дни на живота
подслаждам ги с много любов –
безкрайна е нейната квота,
доказана с кръста Христов.
Неписан закон е моралът,
в чистата съвест вирей,
тогава душата е бяла –
когато от обич светлей.
Без вяра животът е празен,
безсмислен без цел е денят,
честният често е мразен,
чужд на властта, неценен.
Доброто, то, не умира,
надмогва даже смъртта,
великото фино вибрира,
на високото, то, е честта!