автор: pastirka

Не се качих на стола, за да стигна
вързопчето ѝ с дрехи за оттатък.
Въздъхна тя и два пъти намигна
с полуусмивка на живота. Кратък

за мене бе, за мама – много труден.
Лежеше към леглото прикована.
От унеса си тя не се събуди,
но търсеха ръцете ѝ сукмана

и искаше отново да застане
до татко като млада гиздосия...
С години не зарасна тази рана
в душата ми. Вината изгори я.

Прошепна ми, че на мегдан небесен
отново са се срещнали със тате.
„Запях му, дъще, неговата песен!
И без сукмана ме позна баща ти!“

07.06.2025 г.