автор: idan1

Капят кестените по Шанз-Елизе.
Спомен мил по слънчевия ден,
край Триумфалната арка,
с кафе аромантно,
с целувка подсладен.
Слънчеви зайчета по водите на Сена,
на брега влюбена сцена.

Айфеловата кула простора оглежда,
с огнен лъч на Монмартър,
потрети изглажда.
Спомени, спомени нахлуват
назад във времето отвеждат,
кат врабчета пред Нотър Дам дьо Пари
в шепите кацат,
отправят взор напред,
сега накъде..