автор: wingless

Отляво ли се криеш? - Остани,
била си в мен и болка и забрава.
Светът е същият, като преди -
ноща прелива в ден и отминава.

Останал някакъв неясен страх
от сянката на мрака ме спасява.
Горчив като кафе е всеки смях
и само тишината се смалява.

И бавно спира вляво - погледни,
денят прелива в нощ и отминава.
Светът е същият като преди,
и само аз разбирам, че те няма.